Мама ме кърми до 4 месеца и половина. И аз, и мама искахме още да се кърмим, ама на мама кърмата взела, че и намаляла... Аз цял месец роптаех, не спях и бях много нервен, но мама така и не разбрала, че проблемът е в липсата на кърма. На поредния преглед при педката като ме претеглили и мама и педката бая се опулилиха: за последния месец съм наддал едва 250 г. На връщане от поликлиниката мама и тате закупиха Frisolac и веднага ме нахраниха. Е, отспах си! 7 часа без прекъсване, ма то трае ли се 1 месец диета.... И като почнах да си папкам адаптирано млекце, аз си искам – мама ми прави и така до следващото посещение при педиатърката. Вече наближавах 6 месеца. Претеглиха ме и отново и мама, и педката се опулиха: сега пък бях наддал колосалните 1300г! И пак ме сложиха на диета.. Не е лесно с такива родители.. Като навърших 5 месеца мама започна да ми дава пюренце от моркови. Ма то аз не знаех как да го ям – бях свикнал само да суча от цица или биберон. И да видиш борба: мама ме бори да ям, аз се старая и почти всичките моркови са извън, вместо вътре в устата. След морковчето мама ми даде тиква: много ми хареса! По-нататък опитах и разни други неща: картофи: ма хич не обичах тогава! Тиквичка: добро беше! Със спанака имах известни грижи, но мама беше бая упорита и ме научи да го ям. Любимите ми зеленчуци бяха пащърнак и карфиол, а и мама често ми правеше такива пюренца и аз ядях с апетит (като ми дойде акъла де). След като навърших 6 месеца мама ме запозна и с по-приятната част от храната: плодовете. Първо хапнах ябълка: обожавам! След това бананче: пак ми хареса. Обичам и круша, манго, папая, парскови и кайсии.. обичам си плодовете! По това време мама започна да ми дава и сокчета. В началото бях като пристрастен към соковете, основно от ябълка, но 1-2 месеца по-късно загубих интерес. Не знам защо... Като навърших 7 месеца мама въведе таз сложна думичка глутен: на мен на бисквити ми приличаха, ма щом мама казва, че ми е дала глутен... Много ми хареса, особено както мама го правеше с млекце и намачкано бананче. Ммммм, вкусно! Харесваше ми и пълнозърнестата каша дето мама ми забъркваше. Пък понякога заедно с мама си похапвахме овесени ядки, то тя нали моята майка все е на диета.. но няма ефект: винаги е пухкава като я гушкам. По същото време започнах да опитвам любимата храна на тате: мръвката, или както тате вика: „Ям, всичко що е расло на кокал”. Започнах със зайче, след това мама ми даде пуешко. После опитах пилешко и мама наблегна на пюренца с пилешко. Малко по-късно, към 8-9^и месец мама ми даде сиренце в попарка. Храната взе, че стана още по-интересна. Почна да ми дава корички хляб: много сложно беше да ги ям - обикновено напъхвах цялото парче хляб в устата и го предъвквах в продължение на 15-20 минути. Мама се опитваше да го извади от устата, но аз не давах! Друго любимо мое гризало са обикновените бисквитки. С такъв апетит ги ям, че мама си мисли, че може да ме изхранва с тях. По време на Великден аз бях вече на 10 месеца и опитах жълтък. Но май не бях особено очарован. Предпочитах си сиренце или както тате: мръвка! След като навърших 11 месеца за мен паднаха повечето ограничения: дотогава мама почти не ми даваше сол, захар и масло. За подправки на манджичките ми слагаше зехтин, копър или магданоз. Да видиш като открих солта и маслото как вече недолюбвах Friso-то. Храната на мама и тате повече ми хареса. Пък аз си бях оправен: успях на 10 месеца да се захраня сам със зелена салатка: е, мама ми я беше оставила на една ръка разстояние.... Друг път пък си докопах сиренце - абе гладен аз няма да остана. Обичам да си похапвам и почти нищо не отказвам, пък да не говорим, че по принцип всичко слагам в устата: нали трябва да се пробва става ли за ядене!	начало
	Хапвам и всичко е в пюре Т’ва тук е дето си хапнах сам сиренце Мама рискува сам да ям
	начало