Борко и детската
градина
|
Тук съм на 4. |
Тази есен ставам
ученик! Цели 4 години бях в детска градина, където успях да порасна и да се
науча на много неща! Когато бях първа
група, мама с огромно притеснение ме заведе там. Аз, знаех, защото виждах
малките сълзички в очите ѝ, нищо, че тя се опита да ги прикрие! Ама се чудя за какво ли беше тъжна, при положение, че постоянно с тати ми обясняваха колко ще е забавно там!? И така беше. Макар че в началото имах проблеми с
общуването – аз им приказвам, а никой не прави това, което казвам! Дори г-жа
Краси един ден каза на мама: „Ох, ама вие разбирате ли му? Аз нищо не му
хващам...“ Еми така е! Не е лесно да се говори Борковски! В детската се
научих на много неща: да се обличам и обувам сам, да се храня сам (нищо, че
до трета група като се прибера вечер, мама знаеше по петната на блузата какво
съм ял), а също и проговорих български, че за мен е много важно да говоря
непрестанно и искам да ме разбират! Говорих, говорих, ама се оказа, че
купчина звуци не съм бил казвал както трябва (за мен си ги казвам много
добре, ама..) и започнах да посещавам логопед (логопед Зашева), което се
оказа много забавно занимание! За две години ходене успях да науча какво не
трябва да правя, но пък чак да започна да го прилагам... Обичам и двете си
г-жи: Краси и Ваня, ама повече обичам г-жа Ваня, зашото г-жа Краси ме караше
да спя следобед! Така, така, в детската също се отучих от нещо – от
следобеден сън! Бях втора група, когато един ден г-жа Краси ме похвали на
мама: „Днес Борко спа!“. А мама попита учудено госпожата: „Ама как така днес спа? Другите дни не спи ли?“ и
тогава мама прие истината: аз бях отказал следобедния сън. Е, аз се похвалих,
че съм се научил да ям и обличам сам. Да, ама все се случва да се изцапам, докато ям, да разлея,
размажа, обърна купата или накакъв друг катаклизъм! С обличането работата е
подобна – много често успявам да си облека блузата хем наобратно, хем наопъци!
Талант, а! Чорапите ми захапват крачолите, полузагащен-полуразгащен, ципът да
е закопчан е цяло чудо! Мама все ми обяснява че иска да съм чист и спретнат.
Е добре де – на теория съм подготвен, практиката ми куца! В крайна сметка не
е нужно на човек да му се Научиотдава всичко! Да съм чист и спретнат е
сложно, но виж числата и смятането са нещо супер лесно! Спомням си пътувахме
за Пловдив и аз бях на 5 години. Подобно на Магарето от Шрек, постоянно
питах: „Стигнахме ли?“ и тате ми даде следната задача: Борко, сега сме на
90-и километър, Пловдив се намира на 119 километър. Можеш ли да сметнеш колко
километра остават?“. Елементарно: „29 отсякох аз!“ - мама и тате се ококориха
и забърбориха развълнувано. Така и не разбрах какво толкова интересно има в
тези 29 километра! Постепенно математиката ми се превърна в страст и мама и
тате ми даваха различни задачи. В 1 и ¼ също има нещо толкова
интересно, колкото в онези 29 километра, защото, когато отговорих на въпроса
на тате: „Колко е десет осми (10/8)?“, че е 1 и ¼, мама и тате
реагираха по същия начин! Вече съм решил един сборник с задачи за първи клас
и се научих да пиша и чета. Мама ми казва да пиша буквите с еднаква големина,
ама какво забавно има в това! Малко ми е чудно какво ще правя в първи клас
наесен, но мама ми обясни, че ще трябва да слушам госпожите и да стоя мирно.
Това ми се струва далеч по сложно от каквито и да са сметки и писане... Голяма промяна в моя
живот настана: вече си имам и сестричка! Теодора. Един ден мама ме взима от
детската, бях на 4 и половина, и ми вика: „Бобчо, ти знаеш ли че в коремчето
на мама расте едно бебе!“ Аз много се зарадвах, след което погледна сериозно
притеснен към мама и я попитах: „Ама мамо, ти как ще ядеш!?“. Няколко месеца
по-късно разбрах, че бебето ще е момиче и вдигнах порядъчен скандал на мама,
как може да не е братче! Е, когато я видях в болницата казах на тате: „Знаеш
ли, тате, аз вече не искам братче!“. Много я обичам! И съм много горд, че съм
батко (т.е. вече не съм най-малкият)! Много обичам да
играя на игри с мама и тате и всякакви игри с карти, а също да беснея навън с
децата. Интересна ми е играта Катан, нищо, че е за големи. Поръчах си го за
последната Коледа на дядо Коледа. Точно тогава с децата имахме спор в
детската дали дядо Коледа съществува. Една вечер докато вечеряхме попитах
мама за това. Когато тя ми каза, че дядо Коледа е измислен, много се
изненадах! Но това, че баба Марта и Феята на зъбките не съществуват, съвсем
ме довърши – чак изпуснах вилицата в чинията! Но пък сега, винаги като ми се разклати
зъб, питам мама дали Феята на зъбките е подготвена с подарък и ѝ намигам с едното око! Страстен футболист съм: бях вратар на отбора на детската градина! Вече тренирам кротко с децата в квартала и чакам наесен да започна тренировки към училище. С усмивка на лице чакам нови предизвикателства! |
|
|
И плувам като рибка! |
||
|
Тук съм почти една седмица преди да стана на 5, заедно с
мама, тате и бебето! (на хавайската сватба на чичо Дико и леля Ели) |
||
|
Горд батко на
Теодора! |
И Теодора обича топки и футбол! Тук съм почти на 7. |
С моите госпожи:
г-жа Ваня, г-жа Краси и леля Евче (от ляво на дясно) |
