|
|
|
|
|
|
Третата
ми година е
не по-малко
вълнуваща от
предишните.
Най-съществената
промяна за всички
бе че
проговорих!
Явно
първите 2.5 години
доста неща
съм имал да
кажа, защото
сега си
наваксвам
със
страхотна
скорост.
Мама с
нетърпение
чакаше да си
говорим, а
сега се чуди
необходимо
ли е да
бърборя
непрекъснато.
Тя все още
търси
копчето за
намаляване,
защото аз
винаги
говоря
много
високо.
Между 2.5 и 3
години
ограничен
кръг
разбираха
моят език:
основно аз,
играчките и
до известна
степен мама.
Явно
борковския
не е особено
популярен
тука, та ми се
наложи да
проговарям
все повече и
повече
български. За
радост на
мама, открих
детските
анимационни
филмчета. Те
са магията,
която ме
задържа на
едно място
за повече от 1
час!
Случвало се
е в студените
зимни дни с
мама да ги
гледаме и
преживяваме
заедно. Имам 3
огромни и
претъпкани
панера с
играчки. А
колко
колички
имам.. Е,
повечето от
тях са я без
гума, без
врата, без
фар, ама нали
трябва да
видя какво
има вътре, я!
Любима
играчка ми
стана една кола,
която се
яхва и
обикалям
апартамента
и квартала с
нея. Вярно, че
ми е подарък
за първия ми
рожден ден,
но чак сега я
оцених. Интересно,
че е още
здрава... По
въпроса с
яденето – ям
си и още как.
Дори на контролния
преглед на 3г
педиатърката
бая се опули
като видя, че
тежа цели 17 кг
и съм 102 см, при горна
граница за
моята
възраст 16 кг и 102
см.
Акселерация,
брат! Е,
успявам да
отбия всякакви
опити мама
да ме
нахрани с
броколи или
спанак, но
нито веднъж
не съм
отказал
пържолите,
които тате
ми приготвя!
Спомням си
един ден
мама бе
приготвила в
една купа
кюфтета, а в
друга –
пържени
тиквички и
аз се
покатерих
на стола и
посочих кюфтетата
и казак: „Това –
да!” след това
посочих тиквичките
и казах: „Това -
не!” Лятото
открих
голяма част
от
плодовете и
с апетит си
похапвам
диня,
праскови,
пъпеш и други
вкуснотийки,
а и на
краставиците
не им прощавам. С мама и
тате
ходихме на
море, където
в началото
заявих, че
Борко няма
да влиза във
водата, а
само ще
пълни пясък,
но след
постепенно
убеждаване
от страна на
родителите
ми се
престраших
и влязох в морето.
Е, то взе, че ми
хареса и ела
да ме изкараш
от там без
рев! На
рожденния
ми ден си
прекарахме
страхотно с
Вили и Венци,
играхме,
бесняхме,
духах свещите,
ядохме торта
и пихме сок, а
накрая
стана
най-интересно,
когато мама
гръмна
няколко
конфети!
Получих
страхотни
подаръци, но
един от
най-любимите
ми е
басейнът от
вуйчо,
когото
занесохме
на село и по
цял ден
шляпах във
водата. Там, на
село,
разбрах, че
храната не
се прави от
магазина. С
баба Дора и
дядо Кико
поливахме
доматите,
обрахме
сливата и
ябълката
Борко. Видях
коза, магаре,
кокошка и
купчина
други
животни, за
които съм
чел в книжката
„Патето и
селския
двор”. Ех, че е
хубаво лятото
на село! Мама
разправя, че
всъщност
един от
най-хубавите
подаръци
съм поличил
от Столична
Община –
приеха ме в
детска градина.
Всички
толкова се
зарадваха и
честитяха
на мама, все
едно са ме
приели
студент!
Наесен
тръгвам на
детска
градина и
разправям
на всички, че
много ми се
ходи там, не
че ми е ясно
какво е това.
Само знам, че
мама и тати
ще са „Чао!” и ще
ходят на
работа, а аз ще
си играя с
децата и ще
слушам
госпожите. Така
се ставало
голям. Аз
вече съм си
„гомам”, не
мога да
разбера... Целият
август
месец бях на
гости в
Добрич на баба
Ваня и дядо
Балчо, в
крайна
сметка и
мама има
право на
отпуска. Аз бях
много учуден,
че Добрич е
голям град, в
който има
много къщи,
апартаменти
и улици,
защото за
мен „Добрич”
представляваше
апартамента
на баба и
дядо. Когато
влязохме в
града първо
минахме
през пазара,
аз попитах
мама къде е
Добрич и тя
ми каза, че
вече сме в
Добрич. Аз
помислих за
секунда и
отсякох:
„Искам друг
Добрич!” и
когато
влязохме в
апартамента
на баба и
дядо
възторжено
съобщих: „Ето
го Добрич!”. Ако пък
не стане на
моята,
настава
една драма...
Ако ме види
някой
преподавател
от НАТФИЗ
веднага ще
ми запази
едно място в
неговата
група за
след 15-16
години... |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
