начало
Ставам на цели 2 годинки и животът става все по-интересен. Стабилно ходя и правя бели. Ако стане твърде тихо за повече от 2 минути, значи правя беля. Ако е тихо цели 5 – белята е голяма! Едно не мога да разбера, защо мама и тате ми се карат за най-приятните неща: да си размазвам олио по плочките, да си товаря пръст от стайните цветя в камиончето или пък да се катеря по витата стълба сам. Вече разбирам почти всичко от това, което ми казват мама и тате, но доста често се правя на недочул. Опитвам се и да говоря, ама те нищо не ми разбират. Преди няколко седмици формулирах и първото си изречение: „Деди буу”, в превод: ”Дядо ще прахосмучи”. Много неща също се оказаха „бууу”- климатикът, автомобилите, пералнята, от която мноооого ме е страх, сешоара, дори и неоновите надписи. Всички живтони за мен са „бау-бау”; иначе знам как вика котето: „тиу-тиу” и казвам как прави гълъбчето, разбира се, по мой начин. Много обичам кучетата и като съм на разходка като видя куче не пропускам да посоча с пръстче и да кажа „бау-бау”. Като чуя думата разходка захвърлям всичко и търча към шкафа с обувките, издърпвам 2 произволни и се опитвам да ги сложа и никога не уцелвам две обувки от един и същи чифт. Знам и пътя до площадката с пързалките и люлките и плача всеки път, когато се отклоним от него. Като стигна там навъртам невероятен километраж като всяко придвижване е съпроводено с боен вик. Ми така де, да чуят, че съм там! След 1 час престой на площадката съм с ярко зачервени бузи, целият съм в прах, все пак що пясък съм изровил, някои пъти имам синина или направо рана. Тя затова мама винаги си носи реванол и памуче, че аз съм голям бяс. Мама се майтапи, че съм бил като ония играчки с навиваща се пружинка, които като допрят пода и тръгват напред. Е, такъв съм – кипя от енергия. Зареждам си батериите с вкусна храна или както аз и викам: ”мама”. Аз много обичам да ям. Дори да съм ял преди 1 час, ако видя накой да яде не пропускам да се присламча и да си поискам. И с топките обичам да си играя и като сме на площадката веднага захвърлям моята топка, ако мога да докопам нечия чужда. Това важи за всички играчки и дори за любимото ми колело. Дори да е абсолютно същото – чуждото е по-интересно. Като видя тати не пропускам да кажа „тати”, което произнасям с истинско възхищение! Все по-голям фен съм на къпането, за което е отговорник тати и само да ми кажат: ”Борко ще те къпем” – тръгвам към банята. Много обичам да танцувам, мама казва, че друсам дупе, но тя не разбира. Скоро ходих на една сватба, на която не слязох от дансинга, вярно, че повечето време бях в ръцете на мама и танцувахме двамата. Беше много вълнуващо и още преди края на сватбата почнах да клюмам, та мама и тате ме прибраха. Ех, хубаво е да си на 2 годинки!	Готов за спускане!	Рицар ?!
	Гоня кварталното „тиу-тиу”
	Мамооо, компютъра е мой!
	Шафер съм аз
	начало